„Вишнева градина“ е пиеса за границата. Границата между стария свят и новия, между спомените и промяната, между аристократизма и предприемаческия дух.
Това е спектакъл за времето — за неговата неумолимост и за начина, по който хората се вкопчват в миналото, опитвайки се да пренебрегнат настоящето. Чехов създава свят, в който смешното и трагичното съжителстват в една прегръдка, а границата между тях е тънка, почти незабележима.
„Вишнева градина“ е разказ за дом, който вече не принадлежи на онези, които го обитават, за една градина, в която детството е останало завинаги и която е обречена да бъде загубена. Това е пиеса за промяната, която идва неумолимо и често намира хората неподготвени, за сблъсъка между старите ценности и новия, динамичен свят. В центъра стои болезненият въпрос: може ли човек да продължи напред, без да се откаже от спомените, които го определят?
Режисьорът Владлен Александров търси пулса на времето в тази творба — едновременно носталгичен и пророчески. Улавя многозначността на Чеховия текст: едновременно комедия и трагедия, светла песен и прощална въздишка.
Спектакълът изгражда мост между миналото и настоящето, между класическата драматургия и съвременното мислене. „Вишнева градина“ е покана към зрителя да съпреживее крехкостта на времето и красотата на мига, който никога не се връща.